Психотерапия за двойки

Всичко се променя много бързо, a семейства и двойки преживяват огромни промени в навиците и ежедневните си занимания. Това може да създаде объркване от нови чувства, страхове, тревоги, въпроси, които искаме да споделим.

Следващите кратки примери могат да ви помогнат да мислите за това какво се случва сега с много от хората. Може да ги използвате и с приятели, семейство и партньори обсъдите тези ситуации. Представете си как бихте се чувствали, ако бяхте част от някоя ситуация. Бихте ли реагирали като някой от тях? Бихте ли предложили решение, за което на са се сетили? Ще намерите ли думи, с които да утешите някого?

Това е опит да се създадат източници, които да помогнат да постигнем разбиране, като използваме собствените мисли и чувства. Избягвайте да съдите, просто се опитайте да използвате своето въображение, поставете се в ролята на участник, наблюдател. Накрая, може да добавите история от вашия личен опит. Споделете това сред хората, които познавате.

… Двойка говори за това колко трудно е да няма ясно разграничение между работните дни и уикендите. Това засилва усещането за объркване по отношение на време, а обичайните дейности изглеждат обърнати главата надолу. Двойката разказва за скарване, което са имали. Той все още може да излиза за работа, докато нейният офис е затворен и тя работи от вкъщи. В събота той очаква да закусят както обикновено, но тя е онлайн със своя шеф, в опит да разреши неочакван проблем. Беше събота както обикновено, но събота вече не значеше едно и също и за двамата. За него е началото на уикенда. За нея е още един работен ден от вкъщи. Времето може да се преживява по различен начин за всеки от тях.

… Друго семейство говори за своята 18-годишна дъщеря и нейните приятели. Всички са извън училище, но настояват да продължат общуването в приятелски групи. Готвят заедно, гледат филми заедно, играят игри заедно в променящи се групи от по 5-10. Те настояват, че са предпазени, защото са под 20 години. Потребността на юношите да са заедно с други юноши е водеща сила, която трудно може да бъде изместена. Тези тийнейджъри, разбира се, не мислят за заплахата от зараза по отношение на своите родители или прародители, затова проявяват аспект на юношеския краен субективизъм, с който родителите трябва да се справят.