Психоанализа за всеки

Въпрос, който “модерните“ родителите си задават е „трябва ли да кажем на децата за Дядо Коледа и дали да ги насърчим да вярват в нещо, което, така или иначе по-късно ще научат, че не съществува?“. текст на Марта Харис - английски психоаналитик, известен с работата си върху детското развитие

Родителите могат внимателно да преценят всички плюсове и минуси и, разбира се, всеки лично ще реши за себе си, съгласно собствената си гледна точка.

По мое мнение Дядо Коледа принадлежи към тази категория митове и приказки, без които периодът на детството е непълен. Пораствайки, децата се научават да разграничават случващото се в измислените истории от външната реалност. Митовете и приказките съществуват, за да дадат форма и реализация на емоциите и фантазиите, чрез тях децата могат да интерпретират света през призмата на своите надежди и страхове. Те са истина, доколкото изразяват вътрешната реалност и поради това имат голямо значение и стойност. Ето защо, толкова много малки деца очакват Дядо Коледа с огромно вълнение и надежда, чувства, които често биват следвани от разочарование и следпразнична горчивина, тъй като всички знаем какво обикновено се случва, когато желанията се осъществят.

Ето спомените на едно пораснало момиче за Коледа…

„Когато бях дете, в родния ми край по онова време, Коледа беше събитието на годината. Всички деца с нетърпение чакахме празника и закачахме коледните чорапи. Вярвах силно в Дядо Коледа.

Помня как лежах будна вечер в леглото си и мислех за него. Представях си със страхопочитание как той пътува с шейната си от север. В ума ми, Дядо Коледа се свързваше с образа на Снежната кралица, която открадна малкия Кай от Герда и постави в сърцето му парче лед.

Трябва да беше последната Коледа преди да тръгна на училище, скоро щеше да се роди малкият ми брат. Лежах в леглото си и мечтаех за подарък от Дядо Коледа - много специална кукла, която оприличавах на Снежната кралица. Спомням си, че преди да си легна, майка ми ми разказа тази приказка за първи път. Натъжих се. Стана ми ясно защо Кай е била така пленен от нея. Ако можех, аз бих я последвала също, но сега лежах в леглото и плачех за Герда. Когато на следващия ден получих своята кукла – бяхме три сестри и всички получихме кукли за подаръци - в началото бях очарована. Скоро след това, обаче, изпитах предишното чувство към Снежната кралица, завладя ме силна тъга и разочарование от Дядо Коледа. Баща ми дойде, загрижен да разбере какво не е наред. Не можех да обясня, но тъй като той продължаваше да ме пита, накрая, за да го спра, му казах, че големият ми братовчед ме е ударил, което не беше истина. Баща ми се ядоса много и несправедливо го обвини. Почувствах се подла от тази постъпка, не исках да причиня неприятности на братовчед си.

На следващата Коледа аз вече бях тръгнала на училище и там някой ми каза, че Дядо Коледа не е истински, че това всъщност е моят баща. Не исках да повярвам, но по някакъв начин знаех, че е истина. Останах будна през Коледната вечер и тайно се промъкнах по стълбите, да видя какво ще се случи когато Дядо Коледа слезе през комина. По някое време съм заспала.

Събудих се рано сутринта преди всички и помня как слязох тихо по стълбите в тъмното и се хвърлих към камината, където бяха закачени коледните чорапи. Блъснах се в нещо и шумът събуди родителите ми. Казах им, че съм слязла да проверя съществува ли наистина Дядо Коледа. Те се засмяха един на друг и казаха „колко типично за нея“, после станаха по-сериозни и добавиха „сега да не развалиш празника на другите, дай им време сами да открият истината“.