Ла Страда

La Strada International (Ла Страда ) е Европейска платформа на неправителствени организации срещу трафика на хора, която подкрепя жертвите от гледна точка на спазването на техните човешки права.
Платформата се стреми към предотвратяване на трафика на хора и към ефективно спазване на правата на жертвите. Ла Страда реализира целите си като осигурява достъп до адекватна помощ, предоставя информация и обмен на опит и развива компетентността на НПО и другите заинтересовани страни. Приоритетно се осъществява мониторинг и застъпничество за промяна и взаимодействие между различни сектори, за да се гарантира отговорно и ефективно прилагане на европейските  политики и правила срещу трафика на хора  на   европейско и национално ниво.
Ла Страда работи на широко европейско равнище. Платформата обединява 25 организации и един асоцииран член от 22 европейски държави. Всички членове са независими НПО, работещи на местно ниво.

История

Ла Страда съществува от 1994 г като проект, създаден по инициатива на три неправителствени организации от Холандия, Полша и Чехия. През 2001 Ла Страда прерасна в  мрежа от  девет организации от девет европейски страни – Нидерландия, България, Босна и Херцеговина, Беларус, Северна Македония, Молдова, Полша, Украйна и Чехия. През 2004 г се учреди Международната асоциация „Ла Страда“. От 2013  Ла Страда инициира създаването на европейска платформа от НПО срещу трафика на хора.  
От 2019 г. Ла Страда е официално Европейска платформа, обединяваща 25 неправителствени организации срещу трафика на хора.

Ла Страда в България

Асоциация Анимус е член на Ла Страда от 1998 и съосновател на  Международната асоциация „Ла Страда“ и на Европейската платформа „Ла Страда“.
През 2014 и 2018 платформата проведе годишните си срещи в София с домакинството на Асоциация Анимус.
За нас Ла Страда е много повече от проект или програма. Ла Страда е начин на мислене, принадлежност и мотив за развитие. Тя е рамката, в която поставяме всичките си дейности срещу трафика на хора и в подкрепа на жертвите. Ла Страда ни кара да се чувстваме част от една по-голяма общност – тази на европейското гражданско общество, което създава съвременните политики и практики за борба с трафика на хора.

В работата си ние спазваме следните принципи

Подход, основан на спазването на човешките права
Подходът на Ла Страда следва пряко Универсалната декларация за човешките права, която ги определя като всеобщи, неотменими, неразделни и взаимозависими. Дефиницията, която използва Ла Страда се базира на два основни принципа: овластяване и  международна политика за човешки права.
В сферата на противодействието на трафика на хора, подходът на спазване на човешките права предполага спазване на правата на трафикираните лица чрез предоставяне на помощ, компенсации и овластяване. В същото време, успешните мерки за борба с трафика на хора включват последователни и ефективни наказания за трафикантите. Освен това, държавите имат задължение да предприемат мерки за превенция на нарушаването на човешките права. Ако отделните страни не успяват да защитават правата на своите граждани, то те са длъжни да осигурят ефективни условия за защита и подкрепа на жертвите на трафик.
В практиката подходът, основан на спазването на човешките права, се изразява в:

  • разбиране, че трафикът на хора е причина и следствие от нарушаване на човешките права;
  • разбиране, че държавите носят отговорност за нарушаването на човешките права като допускат принудителен труд и други форми на робски практики;
  • противодействие на факторите, които са в основата на явлението трафик като полова и етническа дискриминация, чрез превенция и овластяване на потенциалните жертви;
  • преодоляване на последствията от трафика като се съблюдават правата на трафикираните лица и се предотвратява използването им единствено за целите на наказателното производство (напр. в ролята им на свидетели);
  • подкрепа и грижа за трафикираните лица, която им дава възможност да възстановят контрола върху живота си,  и намалява риска от повторно трафикиране;
  • противопоставяне на мерките срещу трафика на хора, които имат негативен ефект и водят до нарушаване на правата на жертвите или на други засегнати групи; интегриране на нормите, стандартите и принципите за спазване на човешките права във всички национални и международни политики, практики, програми и закони.

Фокус върху първопричините за трафика на хора

Според Ла Страда противодействието на трафика на хора трябва да бъде фокусирано и върху причините, довели до това явление в международен план, а не само върху последствията. Причините за трафика се  наблюдават на трите етапа на трафициране:

  • В страната на произход: Бедност, неравенство между половете, насилие и дискриминация в страните на произход
  • Борбата с тях  e сред приоритетните  Цели за развитие на хилядолетието на ООН (премахване на крайната бедност и глад; постигане на всеобщо начално образование; равенство между половете и овластяване на жените);
  • По време на процеса на миграция: Липса на възможност за безопасна легална миграция заради ограничителна миграционна политика  
  • Необходими са толерантна и гъвкава миграционна политика и либерално трудово законодателство; нужен е иновативен и открит дебат за трудовата миграция, в който централно място да заемат съвременните тенденции и реалности на хората, които работят в чужбина;
  • В страната на дестинация: Потребност от евтин труд, експлоатация и липсата на закрила за хората, които работят нелегално в страните на дестинация
  • Специално внимание трябва да се отдели на защитата на трудовите права в тези сектори, в които най-често се наблюдава експлоатация; необходимо е овластяване на хората да отстояват правата си; всички държави и особено страните на произход и дестинация трябва да ратифицират и да прилагат на практика Конвенцията на ООН за защита на правата на работници имигранти и техните семейства.

Компенсация за жертвите на трафик

Независимо,  че всички ангажирани с борбата срещу трафика на хора, като неправителствени организации, държавни институции и международни организации, са единодушни, че жертвите имат неоспоримо право на компенсация, все още съществуват множество пречки, които възпират пострадалите да претендират за обезщетение или правят невъзможно получаването му.
Наред с всички практически спънки, най-съществен проблем се оказва самата система за  противодействие на трафика. Основният фокус е  върху наказателното преследване на извършителите. На жертвите се гледа предимно като на свидетели, като се пренебрегват останалите им правата. На практика съдът почти никога на се разпорежда относно компенсация за жертвата на трафик, а защитата и прокуратурата много рядко претендират за  компенсация. НПО, които подкрепят жертвите, рядко ги информират за тази възможност.
Призивът за по сериозен фокус върху правото на компенсация не е просто призив за справедливост за жертвите на трафик, а е призив за промяна в парадигмата. Вместо се подхождаме към трафикираните лица като към пасивни жертви, към тях трябва да се отнасяме като към лица, които активно предявяват правата си.
Не е необходимо да се създават нови инструменти за компенсация. Нужно е съществуващите да станат достъпни за нуждаещите се. Държавите трябва да развиват политика за компенсиране на трафикираните лица, като гарантират че:

  • магистратите са запознати с това колко е важно и как може  да се получи компенсация;
  • всички практически пречки за получаване на компенсация се отстранят;
  • държавните фондове за компенсиране на жертви на престъпления са достъпни и за трафицираните лица.

Овластяване

Овластяването е централен елемент за постигане на социална и икономическа промяна, основано на спазването на човешките права. Общото между различните дефиниции за овластяване  е, че то води до повишаване на капацитета на индивидите и общностите да управляват своя живот.  Овластяването се определя като социален процес, тъй като властта  – или липсата на такава – е феномен на взаимоотношенията, т.е. съществува единствено при наличието на социални взаимодействия и предполага наличието на различни участници.
Важен психологически аспект, свързан с овластяването на трафикирани лица е липсата на доверие в собствените възможности на жертвите да управляват живота си като резултат от продължителната връзка с насилие и зависимост, която са имали с трафиканта.
Овластяване в практиката на Ла Страда означава:

•    участие на жертвите на трафик във взимането на всички решения, свързани с тях, включително и за програмите и услугите, които ще ползват;  информирано съгласие;
•    разработване на програми, ориентирани към:  повишаване на информираността за личните права и насърчаване на умения за отстояването им; повишаване на само-оценката; развиване на умения за създаване и реализиране на реалистични жизнени планове; развиване на умения за общуване без насилие и злоупотреба; повишаване на доверието в институциите; стимулиране на активността, асертивността и инициативността.

Толерантно отношение към проституцията

Трафикът на хора съществува както в държави, в които проституцията е легализирана, така и в държави, в които не е така. Ла Страда не работи за премахване на проституцията, тъй като това няма да доведе до защита на правата на засегнатите лица. Това разбиране съответства на Протокола на ООН за предотвратяване, ограничаване и наказване на трафика на хора, който прави ясно разграничение между трафик и проституция. Той следва и препоръките изложени в редица европейски форуми и документи като Хагската Декларация от 1997 за европейските насоки за ефективни мерки за превенция и борба с трафика на жени с цел сексуална експлоатация, Декларацията от Брюксел за превенция и борба с трафика на хора, Доклада на експертната група към ЕК за трафика на хора, Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, Плана за действие за превенция на трафика на хора на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и Директивата на ЕС за превенция и борба с трафика на хора и защита на жертвите от 06/04/2011.
Ла Страда заема позицията, че не се съществува ясна причинно следствена връзка между работата в секс-индустрията и нарушаването на човешките права на проституиращите. Много хора да принудени да проституират, заради трудните обстоятелства, в които са поставени. За тях това е начин на оцеляване. Нарушаването на човешките права на проституиращите няма да се спре чрез премахване на проституцията. Легализацията на проституцията не води непременно до подобряване на положението на засегнатите лица и до намаляване на трафика.

Дейността на Ла Страда в България

Незабавна и безусловна подкрепа за жертви на трафик

От 1997г. Асоциация Анимус подкрепя завръщащи се от чужбина жени, станали жертва на трафик. Те могат да намерят подслон, психологическа и социална подкрепа в Кризисния център (линк) и в специализираната програма Транзитен център (линк). Благодарение на членството си в Ла Страда, Анимус работи в мрежа с организации от цяла Европа, които предоставят помощ на пострадалите. Когато при тях е настанена жертва на трафик от България, те се свързват с нас, за да подпомогнем безопасното завръщане и реинтеграция в страната. Всяка година Анимус оказва помощ на около 30 жени и мъже, попаднали в капана на трафика на хора.   

Застъпничество

Като член на Ла Сграда, Анимус беше сред първите, които заговориха за трафика на български жени и мъже за целите на сексуалната и трудовата експлоатация. Участвахме в изработването на Закона за борба с трафика на хора, а по-късно инициирахме създаването на „Национален механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик“ (линк към PDF). Въвлякохме институциите в подкрепата на пострадалите. Нашата стратегия се основава на разбирането, че трафикът на хора е едно от най-жестоките престъпления със сериозни физически и психологически последствия за жертвите, за преодоляването на което отговорност носи държавата.  Ние следим и се грижим мерките, залегнали в законодателството, националните програми и стратегии за противодействие на трафика да защитават реално правата и интересите на жертвите.
Ето някои от нашите проучвания, анализи и препоръки за по-ефективно спазване на правата на жертвите: